Пътуване в България: Посрещнати като отдавна изгубени приятели

Неотдавна, двама от братята бяхме на посещение в България. Това беше първото посещение от доста години и наистина се чувствахме и бяхме посрещнати като отдавна изгубени приятели.

Ние бяхме много експедитивни- само един час след пристигането си в София, вече ни интервюираха двама репортери за телевизионни новини! Срещнахме се с приятели на общността, които познаваме от много години, а също и с много хора, които чуха за общността ни за първи път. През 1990-те години много от българите са идвали в Тезе и на Европейските срещи, но през последните няколко години не е имало от много посетители и затова почувствахме, че е важно да ги посетим и да подновим, чрез личните си контакти, тези отношения, които са в основата на общуването.

Във всички наши множество срещи с различни хора, имаше няколко сходни теми. Хората лесно се съгласяваха, че положението в България далеч не е съвършено, но все пак има тиха радост - животът е прекрасен дар от Бога, дори и ако е изпълнен с множество предизвикателства в обществото, в църквата, в ежедневния живот.

Положението на църквата е по-трудно, отколкото в други страни в региона. По време на комунистическия режим църквата е била преследвана, както и в други страни, но сега не е много по-лесно от тогава. Различните правителства са доста раздвоени по отношение на църквата. Също така разколът в Българската Православна църква през 1990-те не спомага за изграждане на надеждното лице на християнството. За щастие сега това положение се преодолява и има много признаци на надежда за бъдещето.

Израства едно ново поколение от млади хора, които не са обременени с тези проблеми. Ние се срещнахме с някои групи от млади християни, които са убедени, че има много добро бъдеще за България и за църквата. Те отказват да стоят безразлични и искат да покажат на другите, че любовта на Бог може да им даде сила в живота и може да им помогне да направят реални и трайни промени не само в собствения си живот, но и в живота на другите.

Във Видин, в най-северозападния край на България на река Дунав, посетихме митрополит Дометиан, които е пребивавал в Тезе 6 месеца като млад монах през 1967 г., както и други стари приятели и много нови, с които се срещнахме за първи път . Там взехме участие в празника на Света Параскева, която е много почитана на Балканите, като пример за свят живот. Църквата беше изпълнена за два хубави празника, но един свещеник ни обясни, че много хора от възрастните, както и от младите хора, знаят твърде малко за вярата в резултат на предишната забрана за религиозно обучение. Същото чухме и от други, с които се срещнахме по време на нашето пътуване - те виждат, че най-големият приоритет е да се помогне на хората да разберат какво се случва в църквата, какво означава да се живее християнски живот, как да живеем с надеждата от Евангелието, изграждайки заедно едно по-добро общество ... Трудно е за достигане до младите хора чрез училищата, защото религиозното образование не е задължително - но във Видин, и в някои други места те се поддават на предизвикателството от началото неделни училища.

Във Велико Търново - важна историческа столица, както и в София, бяхме щастливи, че имахме възможност да говорим с някои членове на богословските факултети. В продължение на 20 години завършилите студенти, които получават солидна основа за християнската вяра. Те продължават да се реализират, във всички сфери на живота - някои стават свещеници, но много други са учители, инженери, бизнесмени и жените ... Работи заедно с други, те са в състояние да свидетелства за Христос по различен начин, може би успява да докоснете тези, които се чувстват далеч от църквата.

Ние началото и края на нашето посещение престой в център за млади хора и деца в София. Повечето от тези млади хора ще бъдат, живеещи на улицата, без това място. Една вечер, че се присъединява към тях пеят песен се споменава името на всеки човек в стаята на свой ред: "Дани е дар за нас, Дани е дар от Бога". От лицата на младите хора може да се види, че може би това е нещо, което малко трудно да се повярва, че те никога не са чували и преди, но това е толкова важно за тях да го чуят. Ако всеки от нас може да види себе си и другите по този начин ще се извърви дълъг път по този път напред в надежда.

Printed from: http://www.taize.fr/bg_article11577.html - 20 November 2017
Copyright © 2017 - Ateliers et Presses de Taizé, Taizé Community, 71250 France