Брат Алоис 2012-2015 г.

Към Нова Солидарност

За първи път една от нашите срещи ще се проведе в Берлин. Берлин е град, за който е характерно голямото разнообразие, град обърнат с лице към бъдещето, но в същото време стремящ се да интегрира и спомена за едно болезнено минало. Град, чието население е доказало, че не може да бъде обезкуражено от трудните ситуации. Представлявайки малцинство, християните там се борят да живеят според евангелието. Принадлежащи, каквато е действителността, към различни деноминации, тяхното общо свидетелство и тяхната екуменична обвързаност не са просто право на избор, а жизнена необходимост. Много енории и общности са места на човешка солидарност където бедните са добре дошли.
 
За първи път брат от Тезе официално посещава Берлин през 1955. При построяването на стената, която разрязва града на две, през 1961, братята зачестяват своите посещения в Източен Берлин. През 80те години на миналия век са били стартирани множество молитвени групи в района. Брат Роже ги посещава през 1986 като част от „похода на доверието“. Било е необходимо да се поиска разрешение от отговорните комунистически инстанции за ровеждането на молитвена служба, която се е състояла едновременно в две големи църкви, Католическа и Протестантска, и е събрала 6000 млади хора от Източна Германия. Било е дадено съгласие да се проведе при условие, че няма западни участници.
 
Сега, когато този период е вече минало, Берлин се е превърнал в символ за всички по света, които се опитват да преодоляват стени на разделение, стремейки се да разпространяват вярата и доверието.

За нова солидарност между човешките същества, която блика на всички нива – в семействата, общностите, градовете и селата, между страни и цели континенти – изискват се смели решения. [1]

Въпреки, че сме наясно с опасностите и страданието надвиснали над човечеството и планетата, не бихме искали да се предадем на страха и примирението. [2]

И все още, крехката човешка надежда е постоянно заплашена да се превърне в разочарование. Икономическите трудности стават все по-тежки. Понякога съкрушаващата обърканост на обществото, и безсилието пред естествените бедствия, всичко това задушава свежите изблици на надеждата. [3]

Стремеж към създаване на нови форми на солидарност. Може ли да е дошло времето да се направи по-голямо усилие да се разкрият изворите на доверието?

Нито едно човешко същество, нито едно общество, не може да живее без вяра и доверие.

Когато доверието е предадено, раните от това оставят дълбоки белези.

Доверието не е сляпо лековерие, не е някаква повърхностна дума. То е резултат от направен избор, плод на вътрешна борба. Всеки ден сме призовавани да се насочваме от тревожността към вярата и доверието.

Доверието между човешките същества

Разкриването на пътища към доверието отговаря на една много належаща нужда: въпреки че комуникацията става все по лесна и лесна, нашите човешки общности остават разделени и разпокъсани.

Стени съществуват не само между народи и континенти, но също и по-близо до нас, и дори в самите човешки сърца. Помислете си за предразсъдъците между различните националности. Помислете за имигрантите, които от една страна са толкова близо, а от друга често са толкова отдалечени. Религите все още не се познават една друга, и самите Християни са разделени на множество различни деноминации.

Световният мир започва в сърцата ни.

За да дадем старт на солидарността, ние трябва да се обърнем към другите, понякога с празни ръце, само слушайки и опитвайки се да разберем мъжът или жената, които не мислят като нас... и вече счетена за безизходна ситуация може да бъде разрешена.

Нека да се опитаме да проявим внимание и загриженост към най-слабите, към тези, които не намират работа...Нашата загриженост за най-бедните може да бъде проявена във формата на някакъв вид социална ангажираност. На едно по дълбоко ниво тя е отношение на отвореност към всички: тези близо до нас са в някакъв смисъл бедните, които се нуждаят от нас. [4]

В лицето на бедността и неправдата, някои от нас се бунтуват, а в някои случаи са дори изкушени да упражнят безцелно насилие. Насилието не е начин, по който може да бъде променено едно общество. [5] Но в същото време има нужда и да чуем младите хора, които изразяват своето възмущение, за да успеем да схванем основните причини за него. [6]

Стремежът към една нова солидарност е подхранван от дълбоко установени убеждения; едно от тях е нуждата от споделяне. [7] Това е повеление, което може да събере заедно вярващи от различни религии, както и вярващи и невярващи.

Вярата в Бог

Солидарността между човешките същества може да намери солидна основа когато бъде отнесена към Бог, и все пак вярата в Бог често е поставяна под съмнение. Много вярващи имат негативна опитност на работните си места, там където учат, а понякога дори и в техните семейства.

Има много хора, които не са способни да повярват в Бог, Който обича точно тях. Има и много такива, които съвсем откровено задават въпроса: Как бих могъл да знам дали имам вяра?

Днес вярата се приема като риск, риск да се довериш.

Вярата не означава преди всичко и само придържането към определени истини. Тя е общуване с Бог. [8] Призовава ни да се обърнем към светлината на Бог.

Далеч от това да бъдем доведени до раболепие или до задушаване на личностната си изява [9], вярата в Бог ни прави свободни – свободни от страха, свободни за живот в служба на тези, които Бог ни поверява. [10]

Колкото повече расте вярата и доверието в Бог, толкова повече се разширяват сърцата ни, за да обхванат всичко свързано с хората по света, хората от всички култури. Нашите сърца също започват да имат способността да възприемат знанието и технологиите, които биха могли да облекчат страданието и да позволят на обществата да прогресират.

Точно като слънцето, Бог е прекалено заслепяващ за да можем да Го погледнем. Но Иисус позволява на Божията светлина да стигне до нас. Цялата Библия ни води към тази вяра. Абсолютния Бог намиращ се извън обсега на човешките възприятия навлиза в човешката реалност и ни говори на разбираем за нас език.

Кое отличава християнската вяра? Човекът Иисус и живото взаимоотношение с него. Никога няма да можем напълно да разберем това.

Христос на живото взаимоотношение

Ние сме поклонници, търсачи на истината. Да вярваш в Христос не означава да притежаваш истината, а да оставим него, който е истината, да ни завладее и така да се отправим към пълното и откриване.

Това, което винаги ще остане изцяло и изненадващо ново е това, че Иисус ни показа Божията светлина чрез един простичък живот. Божественият живот го направи още повече човек. [11] Като изяви себе си изцяло чрез простотата на един човешки живот, Бог възвърна вярата си в човешките същества; като даде и на нас способността да вярваме в човечеството. От онзи момент нататък ние вече не можем да изгубим надежда, както за който и да било в света, така и за самите себе си.

Като прие насилствена смърт без да отвърне с насилие, Иисус донесе Божията любов там където имаше само омраза. [12] На кръста той отказа да се предаде на фатализма и пасивността. Той обича до самия си край, и въпреки абсурния и неразбираем характер на страданието, той продължи да вярва, че Бог е по голям от злото и, че смъртта няма да има последната дума. Парадоксално, но неговото страдание на кръста се превърна в знак за неговата безгранична любов. [13]

И Бог го възкреси от мъртвите. Христос не само принадлежи на миналото, той е с нас всеки нов ден. Той ни предава Святия Дух, който ни прави способни да живеем самия живот на Бог.

Центърът на нашата вяра е Възкръсналия Христос, който присъства между нас, който е лично обвързан с любовта си с всеки един човек. Като обръщаме очите си към него, това предизвиква удивление и по-дълбоко разбиране на нашето съществуване.

Когато в молитвите си гледаме към неговата светлина, тя постепенно започва да свети вътре в нас. Мистерията на Христос става мистерия на нашия собствен живот. Нашите вътрешни противоречия и страхове може да не изчезнат, но чрез Святия Дух, Христос изцяло навлиза в това, което ни притеснява за самите нас, като по този начин разпръсва светлина в тъмните места в нас. [14]

Молитвата ни води както към Бог, така и към света.

Както Мария Магдалена видя Христос сутринта на възкресението, видя Христос жив, точно като нея и ние сме призовани да споделим добрата новина с другите. [15]

Призванието на Църквата е да събере в Христовия мир жени, мъже и деца от всички езици и нации по целия свят. Църквата е знак за това, че Евангелието казва истината; тя е тялото Христово оживено от Святия Дух. Тя доняся присъствието на този Христос на Живото взаимоотношение. [16]

„Когато Църквата слуша [17] неуморно, изцелява и примирява, тя достига до най светлия си момент – взаимоотношението на любов, на състрадание, на утеха, ясно отражение на Възкръсналия Христос. Никога отдалечена, никога в отбранителна позиция, освободена от всички форми на суровост, Църквата може да позволи на смиреното доверие на вярата да заблести директно в нашите човешки сърца.“ [18]

Да се опитаме да бъдем „Солта на земята“

Христос на живото взаимоотношение не дойде, за да отдели християните и да създаде едно изолирано общество; той ги изпраща да служат на човечеството като носят кваса на вярата и мира. [19] Видимата връзка между християните не е края, а служи за знак сред човечеството: „ Вие сте солта на земята“ [20]

Чрез кръста и възкресението си Христос установи нов вид солидарност между всички човешки същества. Чрез него разделението на обществото на опониращи си групи е вече преодоляно; в него всички стават едно семейство. [21] Помирението с Бог всъщност представлява помирение между човешките същества. [22]

Но ако солта обезсолее... Необходимо е да разберем, че ние Християните често помрачаваме това послание на Христос. Или по специално, как бихме могли да излъчваме мир ако останем разделени?

Намираме се в такъв исторически момент, в който трябва отново да вдъхнем живот на това послание за любов и мир. Бихме ли направили всичко, което е по силите ни, така, че освободени от погрешни схващания, да може да заблести с първоначалната си простота?

Бихме ли могли, без нищо да налагаме на сила, да пътуваме редом до тези, които не споделят нашата вяра, но търсят истината с цялото си сърце? [23]

В опитите си да създадем нови видове солидарност и да проправим пътища за доверието, ще има изпитания, както и винаги ги е имало. На моменти може да изглеждат съкрушителни. Какво тогава да направим? Начина, по който реагираме на личните изпитания, както и на тези през които преминават другите, не е ли да обичаме дори повече?

[1Въпреки, че човешката солидарност винаги е била необходима, има нужда постоянно да бъде обновявана и да и бъдат вдъхвани свежи сили, като бъде изявявана по нови начини. Днес, както никога преди, в историята, е от жизнена необходимост за по-младите поколения да приготвят по честно разпределение на благата на тази земя, много по- справедливо разпределение на богатството, между континентите, както и вътре в самите държави.

[2Възможно е да се даде тласък на нов вид солидарност. Тя се подхранва от убеждението, че историята на света не е предначертана. Нека да си спомним следните няколко примера,пред останалите: След Втората световна война, една малка група политически лидери, надявайки се, противно на всяка възможна надежда, повярвали в помирението и смело започнали да изграждат Европа в солидарност; През 1986 една мирна революция постигна дълбока трансформация във Филипините: Известното масово полско движение Solidarność, без да използва насилие, подготви път за свободата на няколко Европейски страни; Падането на берлинската стена през 1989 изглеждаше невъзможно няколко години преди да се случи; По същото време южно-американските страни тръгнаха по пътя на демокрацията и дадоха старта на невероятно икономическо развитие, поради което има надежда, че в най-скоро време ще се облагодетелстват и най-бедните; Краят на Апартейда в Южна Африка и протегнатата ръка на Нелсон Мандела доведоха до помирение което надхвърли всички надежди; Съвсем скоро станахме свидетели на края на политическото насилие в Северна Ирландия и в Баската република.

[3Катаклизмите в световната икономика повдигат редица въпроси пред нас. Геополитическия баланс на силите се променя. Неравенството расте. Това, което ни е давало сигурност в миналото, е изгубило сила днес. Това може ли да е причина да помислим по-задълбочено над изборите, които правим в живота си.

[4Бедността не засяга само материалния живот. Тя може да се изразява в липса на приятели, невъзможност да се открие смисъл в живота, да нямаме достъп до богатства каквито са поезията, музиката, изкуството – всичко, което ни отваря за красотата на творението.

[5През 1989 в Източна Германия, в навечериято на падането на берлинската стена, организаторите на уличните демонстрации помолили всеки един от участниците да носи запалена свещ. С една ръка държали свещите, а сдругата ги пазили от вятъра, така че не им останали свободни ръце, с които да извършват насилие.

[6Младите испанци участници в движението indignados в Мадрид ми писаха: „ Всичко може да се случи ако ситуацията не се оправи. Много хора са безработни; губят домовете си и основните си човешки права. Има много объркване и гняв поради несправедливата правна, икономическа и социална система, фалшива демокрация, която не гарантира правата на гражданите записани в нашата конституция, на правото им на дом и на физическа и умствена цялостност... Вие попитахте какво може да направи Тезе за нас. И нашият отговор: вие може да правите това, което вече правите, и да ни покажете как да запазим вътрешния си мир. Имаме нужда от вътрешния си мир. Ние имаме нужда от вашата молитва и цалата обич, която сте ни показвали досега. Също така може да помогнете да споделим повече информация с други млади хора, които са загрижени за същите неща като нас.“

[7Разбирането, че западните страни не са призовани толкова много да дават хуманитарни помощи на Африка, колкото да осигурят справедливостта на този континент. Същото нещо важи и за други страни като Хаити; Хаитяните имат такова силно чувство за лично достойнство и са с такава автентична вяра, но все пак са били едни от най-зле третираните и унижавани в историята.

[8В множество случаи, Папа Бенедикт XVI, е подчертавал, че личното взаимоотношение с Господ е основата на вярата, като например когато написа: „ Да бъдеш Християнин не е резултат на етичен избор или пък някаква благородна идея, а прживяване свързано със събитие, с човек, което дава на живота ни нови хоризонти и решителна посока.“ (Benedict XVI, Deus caritas est, Introduction, no. 1)

[9Вярата ни има нужда да бъде постоянно пречиствана от проекции и страхове, понякога чрез вътрешна борба между съмнението и вярата. Нашият ум взима участие в тази битка и не се задоволява само със заучаване на неща на изуст. Точно за това много млади хора днес не са доволни от това само да изпълняват църковни традиции; за да мотивираме доверието във вярата, личното участие и убеждение е повече от задължително.

[10Когато коментира думите на апостл Павел. „Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички...“ (1 Коринтяни 9:19), Мартин Лутер пише: „ Християнинът е свободен човек, господар над всичко; не е подчинен на никой. Но в същото време е слуга пълен с покоретво; подчинен е на всички.“ (Luther, The Freedom of a Christian)

[11Иисус не беше просто един голям аскетик. Той правеше чудеса, особено такива на изцеление, но в решителният момент, когато можеше да докаже, че точно той беше изпратеният от Бог, на кръста, Бог остана тих, с тишина позната на всички страдащи, тишина която той се беше съгласил да сподели с тях. Беше трудно за учениците да разберат как така Иисус беше един беден месия. Те може би се бяха надявали, че той ще промени социалните и политическите условия на онова време; те не разбираха, че той основно беше дошъл да изкорени злото от корените му.

[12“Когато беше изтезаван, той не отвърна със същото; когато страдаше той не отвръщаше със заплаха, но се довери на този който съди справедливо.“ (1 Петрово 2:23).

[13Когато сме конфронтирани с неразбираемото страдание на невинните, ние често не знаем какво да правим. И въпросът, викът който отеква през човешката история, докосва сърцата ни: Къде е Бог? Нямаме готов отговор за това, но бихме могли да се доверим на Христос, който победи смъртта, и който е с нас в нашите страдания.

[14Молитвата, съзерцанието на Божията светлина, се състои и в слушането.Чрез Писанията разбираме, че Бог е Този, Който ни говори, и понякога ни задава въпроси. И понякога, Христос е за нас бедният човек, който иска да бъде обичан, и който ни казва, „ Стоя на вратата ви и чукам.“ (Откровение 3:20)

[15Погледнете Йоан 20:11-18

[16Христос на живата връзка“ е израз на Брат Роже. Подобно на това теологът от Берлин, Дитрих Бонхофер, още докато бил съвсем млад, 21 годишен, въведе израза „Христос, който съществува като връзка.“Той още пише, че „чрез Христос човечеството е истински интегрирано във взаимоотношение със самия Бог.“ (Bonhoeffer, Sanctorum communio)

[17Навсякъде в църквата, би могло да се практикува служение на слушане от мъже и жени, които са готови да се посветят на това.Има обикновени хора, които могат да практикуват такова слушане, каквото би било похвално и за ръкоположените служители.

[18Брат Роже, En tout la paix du coeur

[19Въпреки, че тази служба предполага заемането на противоположен курс от всичко това което обезчовечава обществото, предприема се преди всичко и в уважителен и конструктивен диалог с различните култури по света и от всеки исторически период. „Квасът проявява своята сила само когато е поднесен близо до тестото, и не просто близо, а когато се смеси с тестото до такава степен, че вече не можеш да го различиш от него.“ (Saint John Chrysostom, Homily 46 on Matthew)

[20Матей 5:13

[21Христос каза: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.“(Йоан 12:32). И апостол Павел каза: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски“ (Галатяни 3:28).

[22Погледнете Ефесяни 2:14-18. Христос разруши стената разделяща Божиите хора и останалите; всички имат достъп до Бог. Солидарността не може да бъде ограничена до едно семейство или Нация; тя се простира отвъд всички местни и индивидуални интереси.

[23Например, когато споделяте за въпроси като: Какъв е смисъла на моя живот? Какво ни дава посока? Каква цел може да осмисли моето съществуване?

Printed from: http://www.taize.fr/bg_article17388.html - 20 October 2017
Copyright © 2017 - Ateliers et Presses de Taizé, Taizé Community, 71250 France