12 Май 1915 – 16 Август 2005

Последна почит към името на Брат Роже

Брат Алоис, наследникът на Брат Роже, написа следното въведение към книгата си Избери да обичаш (Presses de Taizé, 2006), издадена от общността на Тезе, като израз на благодарност за изцяло отдадения живот на нейния основател.

JPEG - 18.9 KB

„ Загубата на Брат Роже оставя една голяма празнина. Всички бяхме дълбоко потресени от трагичната му смърт. Но в същото време Общността продължи да живее с дълбоката признателност за всичко, което ни беше оставил. Тези страници са израз точно на това. На тази благодарност, която беше споделена от огромно множество хора по целия свят, и това ни служеше като опора през цялото време. Беше все едно, че сам Бог ни държеше. И в това изпитание, нашата общност изпита единството, преживяно от първата църква: възможността да бъдем едно сърце и една душа.

За Брат Роже търсенето на помирение не беше просто тема за размисъл, а беше нещо явно, което трябваше да бъде извършено на дело. За него най-важното беше да живее според Евангелието и да го споделя с другите. А Евангелието може да бъде живяно само в единство. Разделението само го обезмисля.

Когато е бил още съвсем млад, интуицията вече му е подсказвала, че живота в една общност, може сам по себе си да бъде символ на помирение. Живот, който се превръща в знак. Така, че той започва да мисли за събиране на група от хора, които ще пожелаят преди всичко, да бъдат помирени. Това е първото и основно призвание на Тезе. Да бъде това, което той наричаше „притча за една общност”. Малък, но явен знак на помирение. Но монашеският живот вече бил заличен в църквите от периода на Реформацията, а той произлизал от протестантско семейство. И въпреки това, без да отхвърля произхода си, той създава общност, която се корени в неразделената Църква, която съществувала още преди появата на Протестантството, и която била неизменна част от Католическата и Православна традиции. След като били положени основите, до 1970г., в общността вече се били присъединили и братя католици, и той продължавал да я изгражда като такава, което прави и до последния си дъх. За личното си пътуване, той споделя: „Повлиян от личното свидетелство идващо от живота на баба ми, намирайки своята идентичност като християнин следвайки стъпките и, и примирявайки в себе си моят произход с мистерията на католическата вяра, без да нарушавам добрите отношения с нито едно от тях.”

Наследството, което той ни остави е огромно. И преди всичко, това наследство е живо. Брат Роже ни завеща своите писма и книги, но за него те трябваше постоянно да бъдат адаптирани към новосъздалите се ситуации. Дори правилника на общността, който ще остане основното ръководство за нашия ежедневен живот, беше пренаписван няколко пъти. Като, че ли с това се опитваше да ни научи да не се привързваме към буквата или структурата, но да подчиним себе си на диханието на Святия Дух.

Чрез Духът Си Бог присъства във всяко едно същество. Брат Роже имаше място в сърцето си за всяки такива същества, от всички нации по света, и най-вече за младите хора и за децата. В него гореше страстта за общуване и взаимодействие. Той често повтаряше следните думи: „Христос не дойде на земята за да създаде нова религия, но да предложи на всеки един общение и взаимност в Бог.” Това уникално общение и взаимност, което е Църквата, е там за всеки, който го пожелае, без никакви изключения.

Една от постоянните му грижи беше, да направи всичко това достъпно за младите хора, като премахне пречките от пътя им. Той много добре знаеше, че една от най-големите пречки винаги е било възприемането на Бог като един суров съдия, който внушава страх. В него все по-ясно се очертаваше разбирането, че трябва да покаже със собствения си живот, че Бог не прави нищо друго, освен да обича. Православният теолог Оливие Клемент, скоро ни напомни, че тази настойчивост на Брат Роже относно Божията любов, е отбелязала края на период, в който в редица Християнски деноминации, Бог е бил приеман със страх, като Един, Който само наказва.

В младостта си, Брат Роже познавал християни, които чувствали, че Евангелието налага тежки бремена върху вярващите; и това е била причината, и в неговият живот да има период, когато в него са се надигали съмнения, и му е било трудно да вярва. Целият му живот беше изпълнен с борба да запази вярата си в Бог. И точно тази битка поставя основата на неговата отвореност към младите поколения и желанието му да ги изслуша. Той самият каза, че дълбокото му желание е „да се опита да разбере всичко в човека срещу него”.

За много млади хора той си остава човекът, който винаги е бил готов да ги изслуша, всеки път след вечерната молитва, ако се налага дори и в продължение на часове. А когато с напредването на възрастта му, той вече не можеше да ги изслушва, поради крехкото му здраве и натрупаната от годините умора, той продължи да остава в църквата след вечерните молитви, като благославяше, тези които идваха при него по съвсем простичък начин, като поставяше ръка на челата им.

До самият си край, с неизчерпаема енергия и смелост, той ни водеше по пътя на отвореност към другите. И нито един проблем, бил той духовен или физически, можеше да го накара да престане да върви в тази посока. Точно обратното, всичко това го караше още повече да тича натам. И много често оставаше толкова погълнат от някоя история на страдание, че забравяше за всички други неща, които бяха не по-малко важни. Той беше като овчаря в Исусовата притча, който забравя за деветдесете и девет овце, и отива да намери и да се погрижи за изгубената.

Разговаряйки със сетра му Женвиев, която почина две години след него, не можеше да не забележиш поразяващата и прилика с нейния брат в желанието и да избегне това да бъде рязка, и да не произнесе категорично мнение, с което да засегне някой. Това се корени в семейството им, и идва от изключителната майка, която са имали. Разбира се една такава черта има и обратната си страна. Но това, което е важно, че Брат Роже можеше да я обърне и използва като дар. И ние, неговите братя, не веднъж сме виждали, как това понякога го е водило до крайните предели, които едно човешко същество може да понесе.

За него се казваше, че има сърце за света. Изпълнено с изумителна доброта. Добротата на сърцето не е празна дума, а е сила, която може да преобрази света, защото Бог действа чрез нея. В лицето на злото, добротата на сърцето се превръща в една ранима действителност, но животът на Брат Роже, който беше изцяло предаден на другите, беше неговата гаранция, че Божият мир ще възтържествува накрая за всеки един човек на планетата.

\той постоянно търсеше начин да придаде практично измерение на сърдечното си състрадание, особено към бедните. В тези случаи много обичаше да цитира Св. Августин: „Обичай, и го покажи с живота си.” Това понякога го водеше до наистина изненадващи действия. В един от случаите се беше върнал от посещение в Калкута с бебе в ръцете си, малко момиченце, което Майка Тереза му беше поверила, с надеждата, че отиването и в Европа може да спаси живота и – което накрая се оказа вярно. Също така веднъж доведе със себе си две виетнамски вдовици, с многобройната им челяд, които беше срещнал в бежански лагер в Тайланд, и им помогна да се остановят в Тезе.

Нуждата да бъде конкретен: тази негова особеност се забелязваше също в аранжирането на стаи или къщи. Не обичаше да строи нови къщи или сгради, и ако го правеше при крайна необходимост, те трябваше да бъдат много ниски и изключително опростени, и ако може направени от вече използвани материали. Но наистина обичаше да преобразява различни места. Опитваше се да сътвори съвършена красота, с минимални средства и материали. В един момент се наложи да построим нова църква в Тезе, но той дълго време се противеше на проекта, а след това, постоянно адаптираше и променяше аранжировките. Забелязах същото нещо и в изключително бедния квартал в долината Матаре, в Кения, където прекарахме няколко седмици, преди да дойдат братята, които се заселиха и живяха там в продължение на много години. В схлупената къщурка по средата на крайната мизерия, той пак успя да сътвори малко красота, използвайки почти нищото, с което разполагахме. Както самият той обичаше да казва, ние трябваше да направим всичко възможно , за да направим красив живота на хората около нас.

Брат Роже често се отнасяше до блаженствата, и понякога казваше за себе си : Je suis un pauvre, „Аз съм беден човек”. Той постоянно подканяше нас братята да не бъдем духовни великани, а да бъдем хора, които слушаме. За служението си като приор казваше: „ Аз съм само един смирен слуга на общуването и взаимността в тази общност.” Никога не криеше уязвимоста си.

Сега нашата малка общност се чувства задължена да продължи да върви по пътя, който той ни проправи. Това е път изпълнен с дълбока вяра и упование. За него „вяра и упование” не беше повърхностно понятие, а такова което съдържа апел по един простичък начин да приемем любовта , която Бог има за всеки един, да вкореним живота си в тази любов, като поемем рисковете, които ни носи това.

Ако изгубим това разбиране, ще започнем да налагаме товари на тези, които идват да търсят „водата на живота”. Вярата в тази любов, е нещо изключително просто, толкова просто, че всеки може да го получи. И тази вяра може да премества планини. И тогава, дори и словото все още да бъде разкъсвано от насилие и конфликти, ние пак ще можем да го гледаме и следваме изпълнени с надежда.

Брат Алоис

Книги написани от Брат Роже:

(French titles and those of the corresponding English editions)

1958, Vivre l’Aujourd’hui de Dieu
1965, Dynamique du provisoire
1968 Violence des pacifiques
1971, Ta fête soit sans fin
1973, Lutte et contemplation
1976, Vivre l’inespéré
1979, Etonnement d’un amour
1980, Les Sources de Taizé
1982, Fleurissent tes déserts
1985, Passion d’une attente
1988, Son amour est un feu
1995, En tout la paix du cœur
2001, Dieu ne peut qu’aimer
2005, Pressens-tu un bonheur

Книги написани от Брат Роже и майка Тереза:

1986, Le Chemin de Croix
1989, Marie, Mère des Réconciliations
1992, La prière, fraîcheur d’une source


Всяка година, Брат Роже пишише официално писмо, което младите хора взимаха, и използваха като основа, за техните размишления през следващата година, или самостоятелно в къщи, или на някоя от срещите организирани от Тезе. Това писмо често беше писано от основателя на Тезе, при посещението му на някое място белязано от бедност и нищета: Калкута, Чили, Хаити, Етиопиа, Филипините, Южна Африка ...

Брат Роже беше носител на следните награди:

09.04.1974: Наградата Темпълтън, Лондон
13.10.1974: Наградата за мир на Немските издатели и разпространители, Франкфурт
21.09.1988: Наградата на UNESCO за мир и образование.
04.05.1989: Наградата Charlemagne, Аахен
20.11.1992: Наградата за мир Роберт Шуман, Страсбург
24.04.1997: Наградата Notre Dame за Международна Хуманитарна Служба, Университетът Notre Dame , Индиана, САЩ
22.10.2003: Наградата Dignitas Humana, семинарията „Св. Йоан”, Минесота, САЩ

Printed from: http://www.taize.fr/bg_article9186.html - 21 October 2017
Copyright © 2017 - Ateliers et Presses de Taizé, Taizé Community, 71250 France