Брат Алоис 2008

Писмо от Кочабамба

В Кочабамба, Боливия, от 10 до 14 октомври 2007 г. се проведе латиноамериканската младежка среща, която беше подготвена от няколко енории и семейства в града и близките райони. Тя събра 7000 участника, дошли от различни области на Боливия, от всички страни на Латинска Америка и от няколко страни на Европа. Това Писмо от Кочабамба за 2008 година е публикувано по време на Европейската младежка среща в Женева в края на декември 2007 година.

Примирението - това е огън

Заедно с младите хора от всичките страни на Латинска Америка, които се събраха в Боливия, ние си зададохме въпроса: какви пътища на надеждата можем да открием днес?

Боливийският народ, сред когото има социални и етнически различия,забравяйки конфликтите, се опитва да се насочи към справедливостта и мира.

На много места по света днешните проблеми и напрежения са породени от все още кървящите рани на Историята. Къде и как би могло да се намери изцеление, ако чувството за безпомощност печели почва пред неправдата?

Младите хора, които се събраха в Кочабамба, успяха да покажат, че различието, вместо да ражда разделения и съперничество, носи в себе си очакваното взаимно обогатяване и радост. [1]

В Боливия ние открихме смели вярващи, изразяващи чрез живота си евангелския призив да се борим, но с мир в сърцето.

Към източниците на примирението

Ние придобиваме сили за борба за мир в сърцето от личното общение с Живия Бог. Без духовен живот ние не бихми могли да бъдем решителни до края. В Господ ние намираме радост и надежда за живот, изживяни в пълнота.

Нима Бог не направи първата стъпка към нас? Чрез идването на Иисус Христос Господ показа, че е готов да встъпи в общение с всеки човек. Оставяйки се на Онзи, Който превъзхожда всяко разбиране, Господ става най-близък за нас.

Със Своята любов, Бог поиска да влезе в нашия живот. Той стана човек. Нещо повече, давайки живота си на кръста, Иисус Христос избра последното място. [2] Поемайки върху Себе си онова, което ни отделя от Бога, Той пое както нас самите, така и цялото човечество. [3] В замяна, Той предаде собствения си живот на нас. [4] И цялото Творение вече започна да се преобразява от това. [5]

Това общение с Бога се осъществява чрез молитвата – чрез Своя Дух Свети Господ идва, за да обитава в нас. Чрез Неговото слово и чрез таинствата, Христос отдава Себе си на нас. В замяна ние можем да Му поверим всичко. [6]

Нима по този начин Христос не донесе огъня на земята – огънят, който вече гори в нас?

Да разширим нашето приятелство, за да го разпространим

Ние не можем да задържим пламъка на примирението. Той осветява пътя, който поемаме, за да бъдем миротворци наблизо и надалеч. [7]

Когато осъзнаем какво Господ прави за нас, нашите взаимоотношения се преобразуват. И ние ще сме щастливи да достигнем едно истинско общение с другите, обмяна на живот, в който даваме и получаваме.

Евангелието ни приканва да направим първата крачка към другите, без да сме сигурни предварително дали те ще ни отговорят.

При някои обстоятелства, особено при разбити отношения, примирението изглежда недостижимо. Тогава трябва да знаем, че желанието за примирение е вече началото. Христос взима върху Себе си, сякаш, най-безнадеждното, а ние можем да Му доверим всичко, което се нуждае от изцеление. Това ни подготвя да се възползваме от възможностите, които ни се предлагат и да направим стъпка, колкото и малка да е тя, за да успокоим напрежението.

Примирението може коренно да преобрази нашето общество. Духът на Възкръсналия Христос обновява лицето на земята. Нека силата на Възкресението да ни тласка напред! Нека не се обезкуражаваме от сложните проблеми. Нека не забравяме, че можем да започнем от най-малкото. [8]

Общението на Църквата ни дава опора - тя е място за сприятеляване на всички. [9] “За нас Църквата е като майка, която слуша своите деца. Тя посреща, тя утешава.” [10] Това са думи на млада латиноамериканка, които ни накараха да се запитаме – можем ли да станем отражение на Божието състрадание?

В конфликтни ситуации дали ще можем да слушаме другите? При отговор “Да”, тогава толкова много разделения ще бъдатпо-малко болезнени. [11] Нека се опитаме да се поставим на мястото на другите.

Ще можем ли да намерим начини за честното разпределяне на благата? Нека се опитаме да насочим живота си към по-голяма простота, солидарност с бедността и по-голямо внимание към Творението.

Ще бъдем ли по-близо до онези, които са по-бедни от нас? Когато делиш с тях, се получава един жизнен обмен – те ни призовават да бъдем щедри, а ние се отделяме от нашето “аз”. Нещо повече, тяхната бедност ни помага да разберем колко сме уязвими. Чрез това обвързване ние допринасяме за уважението на достойнството на всяко човешко същество.

Бихме ли простили? Има ли начин да прекъснем веригата на нарастващото унижение? [12] Не става въпрос да забравим болезненото минало, нито да затворим очите си за несправедливостта, която продължава и в наши дни. Евангелието ни призовава да загърбим (да забравим) болезнените спомени чрез опрощение, и дори да се издигнем над чувството за очакване на нещо в замяна от другите. Така ние придобиваме свободата на Божии чада.

Да, ние искаме да се борим за всичко това, като имаме мир в сърцата; искаме да бъдем ревностни търсачи на общението, способни да разширават приятелството си и да го разпространим.

[1Когато младите хора от провинцията пристигнаха в Кочабамба, носейки традиционните си носии, се получи един празник на цветовете!Беше такава радост да видиш млади хора от всички части на Боливия събрани заедно – от равнините и планините, от градовете и селата. Тази среща показа, че младите хора могат да допринесат, чрез начина си на живот, за създаването на “микроклимат на примирението”. За да стане Евангелието в Боливия истинска сила на помирение, все повече и повече християни, провъзгласявайки вярата, се отнасят с внимание към своето традиционно културно и религиозно минало.

[2Според ап. Павел, примирението, осъществено от Христос, засяга цялото Творение. Той беше изпратен та “чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно” (Кол.1:20). Заради което, Иисус Христос, “Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек” (Фил.2:5-11)

[3На езика на поезията, вдъхновен от размисли над Св. Писание, в православната литургия се пее на Рождество Христово приблизително: Творецът, като видя, че човекът създаден от Неговите ръце е изгубен, слезе разкъсвайки небесата, и се роди от свята и непорочна Дева, Той възприе в Своето тяло цялото човешко естество.

[4Един християнин от ІІ в. - св. Ириней Лионски дори казва: По Своята безконечна любов, Христос стана като нас, за да направи и нас Себе си в съвършена пълнота.

[5Светия Дух е като душата на Творението: Красотата на видимия свят не би могла да остане такава без силата на Духа (...) Духът се намира навсякъде, приемайки и давайки живот на всичко живо на небето и на земята, като им дава сила. (Джон Калвин, "Институтите на Християнската Религия", І, ХІІІ,14)

[6Общението с Бога не винаги може да се изпита на нивото на чувствата; присъствието на Светия Дух в нас е по-дълбоко. Дори без да чувстваме нищо, ние можем да се молим, дори чрез обикновени жестове – коленичене, отваряне на дланите. И така Господ е вече с нас.

[7Христос изпраща в света онези, които призовава към Себе си. Вж. Марк 1:17

[8Вж. Лука 10:1-16

[9Ето как Роксана, една девойка от Боливия, говори за ролята на Църквата при ограничаването на социалното напрежение в Боливия, което беше преживяно наскоро: “Какво провокира протеста, яростта и безпокойствието на хората? Липсата на любов? Безпомощността се усеща от онези, които знаят, че техният глас е глас в пустиня? Когато искаш да споделиш страданието на народа, чувстваш нуждата да се приближиш по-близо до надеждата, идваща от Бога. И така, вратите на църквите се отвориха за постоянни молитви; камбаните биеха, приканвайки хората от различните енории на информационни срещи. Младите хора откриха силата на единството, солидарността и приятелството. Ние, младите хора, сме живата кръв на Църквата; нашето участие и енергия са крайно необходими.”

[10Господ каза: Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще ли пожали сина на утробата си? Но, ако би я забравила тя, Аз няма да те забравя. (Ис. 49:15)

[11Да се изслушваме един другиго е важно и в личните взаимоотношения, както в обществото, така и в международните отношения между нации и континенти.

[12Една от изненадите на срещата в Кочабамба беше участието на множество младежи от Чили, имайки предвид враждебните взаимоотношения между двете съседни страни. В последния ден на срещата младите чилийци искаха да изразят своя жест на примирение към младите боливийци, като представиха на тяхното внимание едно отворено писмо с молба за опрощаване на всички минали и настоящи противоречия и конфликти.

Printed from: http://www.taize.fr/bg_article9300.html - 17 October 2017
Copyright © 2017 - Ateliers et Presses de Taizé, Taizé Community, 71250 France