Брат Роже 2005 г.

Бъднина в мир

Това писмо, написано от Брат Роже от Тезе и преведено на 55 различни едици (включително 24 азиатски), беше издадено по време на Младежката европейска среща в Лисабон. То ще е основа за размисъл през 2005 година по време на ежеседмичните срещи в Тезе, както и за срещите организирани в Европа или други места по света.

“Господ има намерение за вас за бъднина в мир, а не за лошо; Господ иска да ви даде бъднина и надежда” [1] Днес много хора бленуват за едно мирно бъдеще, за човечество, освободено от оковите на насилието.

Докато някои се страхуват за бъдещето и се чувстват в застой, съществуват млади хора по целия свят, които творят и са решителни.

Тези млади хора не се оставят да бъдат уловени в спиралата на отчаянието. Те знаят, че Господ не ни е създал да бъдем безразлични. Според тях животът не зависи от съдбата. Те са знаят, че това което би могло да парализира човешкото съзнание е скептицизмът и
обезсърчението.

И така те искат, с цялата си душа, да подготвят едно бъдеще, изпълнено с мир, а не с беди и нещастие. Те не осъзнават, че са изпълнили живота си със светлина около тях.

Някои са носители на мир и доверие в кризисни и конфликтни ситуации. Те продължават делото си дори, когато на раменете им тежат изпитания и неуспехи. [2]

Някои вечери в Тезе, под обсипания със звезди небесен свод, през отворените прозорци чуваме младите хора. Постоянно се удивляваме колко са много. Те търсят; те се молят. И тогава си казваме: техните стремежи за мир и доверие са като тези звезди - светли точици, които
светят в нощта.

Живеем във време, когато много хора се питат – какво е вярата? Вярата е простичко упование в Господ, което многократно се е вливало като вълна в хода на нашия живот.

Всеки от нас се случва да има съмнения. Няма за какво да се притесняваме. Нашето най-съкровено желание е да слушаме Христа, Който ни шепне: “Имаш ли колебания? Не се притеснявай; Светия Дух е винаги с
теб.” [3]

Някои, за тяхна изненада, са открили следното: Божията любов може да се изпълни дори в сърце, докоснато от съмнения. [4]

Едно от първите неща, които казва Иисус Христос в Евангелието е следното: “Блажени бедните духом!” [5] Да, блажени онези, които са тръгнали по пътя на простотата; простотата на сърцето и живота.

Едно чисто сърце се опива да живее в настоящето, за да посрещне всеки ден като Божий ден.

Дали духът на простотата блести във ведрата радост и в бодростта?

Едно чисто сърце не твърди, че да разбера всичко за вярата от самосебе си. То си казва: “Другите разбират по-добре какво ме безпокои. Те ми помагат да продължа по моя път.” [6]

Опростяването на нашия живот ни дава възможност да споделим с някого най-малката радост, за да облекчим страданието там, където има болести, бедност, глад... [7]

Личната ни молитва е също проста. Мислим ли, че за да се молим са нужни много думи? [8] Не. Няколко думи, дори несвързани, са достатъчни да доверим всичко на Господ, както нашите страхове, така и нашите надежди.

Чрез отдаването ни на Светия Дух ще открием пътя, който води от безспокойство към доверие. [9] Така ние му казваме:
“Светий Душе,
дай ни възможност да се
уповаваме на Теб всякога.
Много често забравяме, че обитаваш в нас,
че се молиш в нас, че ни обичаш.
Твоето присъствие в нас е доверие
и постоянно опрощаване.”

Да, Светият Дух запалва малка светлинка в нас. Каквато и вяра да имаме, Той събужда желание за Господ в нашите сърца. А обикновеното желание е вече молитва.

Молитвата не ни отдалечава от живота. Дори обратното, няма по-отговорно от това да се молиш. Колкото нашата молитва е по-проста и смирена, толкова повече сме водени към любовта, която трябва да изразим, чрез
живота си.

Къде можем да открием простотата, необходима, за да живеем според Евангелието? Някои думи на Христос ни дават отговор. Веднъж Той казал на учениците Си: “Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене,
защото на такива е царството небесно.” [10]

Кой може да обясни онова, което прави децата да общуват чрез тяхната вяра? [11]

И така ние искаме да кажем на Бог: “Господи, ти ни обичаш: направи ни смирени хора; дай ни простота в молитвата, в човешките взаимоотношения, в приемането на другите”

Иисус Христос дойде на земята не да порицава, а обратното – да отвори пътеките на общението на човешките същества.

Вече две хиляди години Христос присъства чрез Светия Дух [12], и Неговото таинствено присъствие е осезаемо в видимото общение [13], което събира заедно мъже, жени и млади хора, призовани да вървят напред заедно, без да се разделят един от друг. [14]

И все пак през вековете християните са преживяли много катаклизми: възниквали са разколи между онези, които са изповядвали вярата в същия Бог на любовта.

Преустановаването на общението е належащо днес; то не може постоянно да бъде отлагано за по-късно, до безкрай. [15] Ще направим ли всичко нужно, за да се събудят християните за духа на общението? [16]

Съществуват християни, които без да чакат вече се намират в общение с други християни в местата, където живеят доста скромно и просто. [17]

В течение на техния живот, те желаят да направят Христа настоящ за много други хора. Те знаят, че Църквата не съществува за себе си, а за света; те полагат закваската на мира.

“Общение” е една от най-прекрасните думи на Църквата. Тя не може да съдържа няма жестокост, а само прозрачност, прочуствена нежност, състрадание... и дверите на светостта ще се отворят.

Евангелието ни дава възможност да открием тази невероятна истина: Бог не създава нито страх, нито претиснения. Всичко, което прави Господ е да ни обича.

Чрез присъствието на Светия Дух, Господ идва да преобрази нашите сърца.

В простата молитва можем да видим, че никога не сме сами: Светия Дух поддържа в нас общението с Господ, не за кратък момент, а за направо във вечния живот.

[1Тези думи са написани шестотин
години преди Христа. Виж Иеремия 29:11 и 31:17

[2Тази година, когато се присъединиха десет нови държави към Европейския съюз, много млади европейци осъзнават, че живеят на континент, страдал от разделения и конфликти за много години, сега търси единение и тръгва по пътя на мира. Напрежението остава, разбира се, както и несправедливостта, дори и насилието. Те събуждат съмнения. Важно е обаче да не се спира по пътя: търсенето на мир се състои в основата на построяването на Европа. Но това не би било правилно ако се
прави само с цел да се създаде по-силен, по-богат континет, и Европа се поддаде на изкушението да се изтегли от собствените си граници. Европа става пълноценна, когато е отворена за другите континенти, солидарна с
бедените народи. Построяването й има смисъл, когато на нея се гледа като
стъпка напред в мирните отношения между всички членове на човешкия род. Ето защо, ако нашата среща в края на годината се нарича “Европейска среща”, ние предпочитаме да гледаме на нея като “покланничество на доверието по земята”.

[3Виж Иоан 14:16-18,27. Бог съществува независимо от нашата вяра или съмнение. Когато ни обземе съмнение не значи, че Господ ни е изоставил.

[4Веднъж Достоевски написал в дневника си: “Аз съм чедо на съмнението и неверието. Какво ужасно страдание ме донесе и все още ми носи този копнеж да вярвам, който става толкова по-силен в моята душа, колкото повече доводи се надигат в мен... Моята “осанна” премина през горнилото на съмнението.” И така Достоевски би могъл още да напише: “Няма нищо по-прекрасено, по-задълбочено и по-съвършено от Христос. Не само, че няма нищо, но не може и да съществува.” Когато този Божий човек изказва, че едновременно в него невярващия живее с вярващия, неговата страстна любов към Христос все още остава голяма.

[5Mатей 5:3

[6Дори нашата вяра да остане крехна, ние не се уповаваме само на нея, но и на вярата на онези, които са живяли преди нас, а също така и на обкръжаващите ни.

[7Програмата на ООН за изхранване публикува наскоро карта на световния глад. Въпреки прогреса, постигнат през последните няколко години, 840 милиона хора гладуват, включително и 180 деца под пет годишна възраст.

[8Виж Матей 6:7-8

[9Този път на предаване маже да се открие
чрез простички песни, изпяти неколкократно, като например тази: “Душата ми намира упора и мир в Господ единствено.” Докато работим или си почиваме тези песни звучат в сърцата ни.

[10Матей 19:14

[11Едно деветгодишно момченце, което дойде, за да се моли с нас за една седмица, ми каза: “Баща ми ни напусна. Изобщо не го виждам, но все още го обичам и преди да заспя се моля за него.”

[12Виж 1 Петр. 3:18; Рим. 1:4 и 1 Tим. 3:16.

[13Това общение се нарича Църква. В сърцето на Господ църквата е една и не може бъде разделена.

[14Колкото повече се приближаваме към Евангелието, толково повече се приближаваме един към друг. Всички разделения, които ни разкъсват, вече са към края си.

[15Христос ни призовава да се помирим без отлагане. Не можем да забравим Неговите думи в Евангелието: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, иди първом се помири с брата ти.” (Мат. 5:23-24) “Иди първом”, а не “остави за по-късно.”

[16В Дамаск, в Средния Изток, обкръжен от изпитания, живее гръцкият православен патриарх на Антиохия – Игнатий ІV. Той е написал тези удивителни думи: “Икуменическото движение се връща назад. Какво остана от пророческото събитие на предишните дни, въплътено в лицето на Папа Иоан XXIII и Патриарх Атинагор? Нашето деление прави Христос непонятен; то е
противно на Неговото желание да ни вижда в единство, “така че, светът да повярва.” Ние се нуждаем спешно от пророчески инициативи, за да изведем
икуменизма от изкривяванияна, което се страхувам, че ще бъде трудно. Имаме спешна нужда от пророци и светци, които да помогнат на нашите Църкви да си простят.”

[17По време на посещението си в Тезе на 5 октомври 1986 г., Папа Иоан Павел ІІ
предложи начин за общение, казвайки на нашата община: “Желаейки да изразите чрез себе си “притчата за общност”, вие ще помогнете на онези, които са верни на деноминациите си, плодът на тяхното образование и избор по съсвест, но също така да се навлезне все по- дълбоко в общонстта – Църквата, което е Божия план.”

Printed from: http://www.taize.fr/bg_article9310.html - 24 October 2017
Copyright © 2017 - Ateliers et Presses de Taizé, Taizé Community, 71250 France