|
Брат Роже 2005 г.
Бъднина в мирТова писмо, написано от Брат Роже от Тезе и преведено на 55 различни едици
(включително 24 азиатски), беше издадено по време на Младежката европейска среща в Лисабон. То ще е основа за размисъл през 2005 година по време на ежеседмичните срещи в Тезе, както и за срещите организирани в Европа или други места по света.
“Господ има намерение за вас за бъднина в мир, а не за лошо; Господ иска да ви даде бъднина и надежда” [1] Днес много хора бленуват за едно мирно бъдеще, за човечество, освободено от оковите на насилието. Докато някои се страхуват за бъдещето и се чувстват в застой, съществуват млади хора по целия свят, които творят и са решителни. Тези млади хора не се оставят да бъдат уловени в спиралата на отчаянието. Те знаят, че Господ не ни е създал да бъдем безразлични. Според тях животът не зависи от съдбата. Те са знаят, че това което би могло да парализира човешкото съзнание е скептицизмът и И така те искат, с цялата си душа, да подготвят едно бъдеще, изпълнено с мир, а не с беди и нещастие. Те не осъзнават, че са изпълнили живота си със светлина около тях. Някои са носители на мир и доверие в кризисни и конфликтни ситуации. Те продължават делото си дори, когато на раменете им тежат изпитания и неуспехи. [2] Някои вечери в Тезе, под обсипания със звезди небесен свод, през отворените прозорци чуваме младите хора. Постоянно се удивляваме колко са много. Те търсят; те се молят. И тогава си казваме: техните стремежи за мир и доверие са като тези звезди - светли точици, които Живеем във време, когато много хора се питат – какво е вярата? Вярата е простичко упование в Господ, което многократно се е вливало като вълна в хода на нашия живот. Всеки от нас се случва да има съмнения. Няма за какво да се притесняваме. Нашето най-съкровено желание е да слушаме Христа, Който ни шепне: “Имаш ли колебания? Не се притеснявай; Светия Дух е винаги с Някои, за тяхна изненада, са открили следното: Божията любов може да се изпълни дори в сърце, докоснато от съмнения. [4] Едно от първите неща, които казва Иисус Христос в Евангелието е следното: “Блажени бедните духом!” [5] Да, блажени онези, които са тръгнали по пътя на простотата; простотата на сърцето и живота. Едно чисто сърце се опива да живее в настоящето, за да посрещне всеки ден като Божий ден. Дали духът на простотата блести във ведрата радост и в бодростта? Едно чисто сърце не твърди, че да разбера всичко за вярата от самосебе си. То си казва: “Другите разбират по-добре какво ме безпокои. Те ми помагат да продължа по моя път.” [6] Опростяването на нашия живот ни дава възможност да споделим с някого най-малката радост, за да облекчим страданието там, където има болести, бедност, глад... [7] Личната ни молитва е също проста. Мислим ли, че за да се молим са нужни много думи? [8] Не. Няколко думи, дори несвързани, са достатъчни да доверим всичко на Господ, както нашите страхове, така и нашите надежди. Чрез отдаването ни на Светия Дух ще открием пътя, който води от безспокойство към доверие. [9] Така ние му казваме: Да, Светият Дух запалва малка светлинка в нас. Каквато и вяра да имаме, Той събужда желание за Господ в нашите сърца. А обикновеното желание е вече молитва. Молитвата не ни отдалечава от живота. Дори обратното, няма по-отговорно от това да се молиш. Колкото нашата молитва е по-проста и смирена, толкова повече сме водени към любовта, която трябва да изразим, чрез Къде можем да открием простотата, необходима, за да живеем според Евангелието? Някои думи на Христос ни дават отговор. Веднъж Той казал на учениците Си: “Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, Кой може да обясни онова, което прави децата да общуват чрез тяхната вяра? [11] И така ние искаме да кажем на Бог: “Господи, ти ни обичаш: направи ни смирени хора; дай ни простота в молитвата, в човешките взаимоотношения, в приемането на другите” Иисус Христос дойде на земята не да порицава, а обратното – да отвори пътеките на общението на човешките същества. Вече две хиляди години Христос присъства чрез Светия Дух [12], и Неговото таинствено присъствие е осезаемо в видимото общение [13], което събира заедно мъже, жени и млади хора, призовани да вървят напред заедно, без да се разделят един от друг. [14] И все пак през вековете християните са преживяли много катаклизми: възниквали са разколи между онези, които са изповядвали вярата в същия Бог на любовта. Преустановаването на общението е належащо днес; то не може постоянно да бъде отлагано за по-късно, до безкрай. [15] Ще направим ли всичко нужно, за да се събудят християните за духа на общението? [16] Съществуват християни, които без да чакат вече се намират в общение с други християни в местата, където живеят доста скромно и просто. [17] В течение на техния живот, те желаят да направят Христа настоящ за много други хора. Те знаят, че Църквата не съществува за себе си, а за света; те полагат закваската на мира. “Общение” е една от най-прекрасните думи на Църквата. Тя не може да съдържа няма жестокост, а само прозрачност, прочуствена нежност, състрадание... и дверите на светостта ще се отворят. Евангелието ни дава възможност да открием тази невероятна истина: Бог не създава нито страх, нито претиснения. Всичко, което прави Господ е да ни обича. Чрез присъствието на Светия Дух, Господ идва да преобрази нашите сърца. В простата молитва можем да видим, че никога не сме сами: Светия Дух поддържа в нас общението с Господ, не за кратък момент, а за направо във вечния живот. [1] Тези думи са написани шестотин [2] Тази година, когато се присъединиха десет нови държави към Европейския съюз, много млади европейци осъзнават, че живеят на континент, страдал от разделения и конфликти за много години, сега търси единение и тръгва по пътя на мира. Напрежението остава, разбира се, както и несправедливостта, дори и насилието. Те събуждат съмнения. Важно е обаче да не се спира по пътя: търсенето на мир се състои в основата на построяването на Европа. Но това не би било правилно ако се [3] Виж Иоан 14:16-18,27. Бог съществува независимо от нашата вяра или съмнение. Когато ни обземе съмнение не значи, че Господ ни е изоставил. [4] Веднъж Достоевски написал в дневника си: “Аз съм чедо на съмнението и неверието. Какво ужасно страдание ме донесе и все още ми носи този копнеж да вярвам, който става толкова по-силен в моята душа, колкото повече доводи се надигат в мен... Моята “осанна” премина през горнилото на съмнението.” И така Достоевски би могъл още да напише: “Няма нищо по-прекрасено, по-задълбочено и по-съвършено от Христос. Не само, че няма нищо, но не може и да съществува.” Когато този Божий човек изказва, че едновременно в него невярващия живее с вярващия, неговата страстна любов към Христос все още остава голяма. [5] Mатей 5:3 [6] Дори нашата вяра да остане крехна, ние не се уповаваме само на нея, но и на вярата на онези, които са живяли преди нас, а също така и на обкръжаващите ни. [7] Програмата на ООН за изхранване публикува наскоро карта на световния глад. Въпреки прогреса, постигнат през последните няколко години, 840 милиона хора гладуват, включително и 180 деца под пет годишна възраст. [8] Виж Матей 6:7-8 [9] Този път на предаване маже да се открие [10] Матей 19:14 [11] Едно деветгодишно момченце, което дойде, за да се моли с нас за една седмица, ми каза: “Баща ми ни напусна. Изобщо не го виждам, но все още го обичам и преди да заспя се моля за него.” [12] Виж 1 Петр. 3:18; Рим. 1:4 и 1 Tим. 3:16. [13] Това общение се нарича Църква. В сърцето на Господ църквата е една и не може бъде разделена. [14] Колкото повече се приближаваме към Евангелието, толково повече се приближаваме един към друг. Всички разделения, които ни разкъсват, вече са към края си. [15] Христос ни призовава да се помирим без отлагане. Не можем да забравим Неговите думи в Евангелието: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, иди първом се помири с брата ти.” (Мат. 5:23-24) “Иди първом”, а не “остави за по-късно.” [16] В Дамаск, в Средния Изток, обкръжен от изпитания, живее гръцкият православен патриарх на Антиохия – Игнатий ІV. Той е написал тези удивителни думи: “Икуменическото движение се връща назад. Какво остана от пророческото събитие на предишните дни, въплътено в лицето на Папа Иоан XXIII и Патриарх Атинагор? Нашето деление прави Христос непонятен; то е [17] По време на посещението си в Тезе на 5 октомври 1986 г., Папа Иоан Павел ІІ |