TAIZÉ

Брат Алоис 2016г

Смелостта на милостта

 

През 2015 година в Taizé се опитвахме да намерим начини, които са толкова необходими в днешно време, да бъдем солидарни. Нови кризисни ситуации като бежанските, екологичните и социалните представляват предизвикателство за вярващи от различни религии, както и за невярващи в световен план.

Въоръжените конфликти и насилие бушуват в името на нехуманни идеологии. Ние ще продължим нашите “поклонения на доверието”, оставайки бдителни, именно като начин да се противопоставяме на страха, който произлиза от несигурността. Сега повече от всякога е нужно тези, които живеят в свят на солидарност или очакват такъв да се подкрепят взаимно.

Когато бурята бушува къща построена на камък остава здрава (Матей 7:24-25). Ние искаме да построим нашия живот върху думите на Христос, а нашият камък се състои от няколко прости евангелски принципа, достъпни за всекиго: радост – простота – милост. Брат Рoжe постави именно тях в сърцето на живота в общността в Taizé. Те му позволяваха да продължава дори и в най-трудните моменти. Той ги прие като своя същност и се връщаше към тях всеки ден.

Тези три думи ще бъдат наши пътеводители в пътуването ни през следващите три години. През 2016 ще започнем от милостта – в същия дух като Годината на Милостта, започната от папа Франциск.

Евангелието ни приканва да свидетелстваме за Божията милост. Ето пет предложение, които да събудят в нас смелостта да бъдем милостиви.

Брат Алоис


Първо Предложение

Да доверим себе си на Бог, Който е Милост

...Понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост...
(Неемия 9:17b)

Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лука 6:36)

Според Библията Бог е милост или с други думи съчувствие и доброта. Когато Христос ни разказва за бащата и двамата му синове в притчата за блудния син Той ни показва, че божията любов не зависи от доброто което вършим, а е дадена безрезервно. Бащата обича сина, който остава верен цял живот и протяга ръцете си към този, който го е напуснал, докато същия е още далече.

Бог сътвори човечеството по свой образ. А “ставате подобие, когато се сдобиете с доброта. Вземете сърце изпълнено с милост и доброта, за да се облечете в Христос”. (Василий Велики, IVти век)

Божията любов не е само за един момент, а винаги. Чрез нашето съчувствие ние можем да бъдем отражение на тази любов. Като християни ние споделяме с огромно количество вярващи и от други религии грижата да положим милостта и добротата в центъра на живота ни.

++ Нека приветстваме божията любов. Той никога не затваря сърцето Си за нас и Неговата доброта ни е постоянен защитник, дори когато нашите грешки ни спъват. Ако сме се отдръпнали от Бог то не трябва да се страхуваме, а да се върнем при Него и на Него да се доверим. Той винаги ще протегне ръце да ни посрещне.

++ Не трябва да приемаме молитвата като трудоемко търсене, а по-скоро да я приветстваме като време, в което да спрем и да вземем глътка въздух, защото когато Светият Дух ни изпълни с божията любов Той ни позволява да продължим живот в милостта.


Второ предложение

Прощавайте отново и отново

Божието опрощение няма край. През целия Си живот и дори на самия Кръст Христос прощаваше, отказвайки да осъди когото и да било.

Да знаем, че имаме прошка и да дадем същото – това е една от най-освобождаващите радости. Тя е източникът на вътрешен мир, който Христос иска да ни покаже.

Църквата, събранието на тези, които обичат Христос, е призвана да се остави да бъде преобразена от милостта. “Когато Църквата се смири, слуша и заздравее тогава се превръща в това, което носи най-много светлина – общение на любов, състрадание и утеха – ясно отражение на Възкръсналия Христос. Никога далечна, никога защитаваща себе си, освободена от всякакво коравосърдечие, може да накара смирената вяра да се вкорени в нашите човешки сърца.” (Брат Роже)

Божието послание за милост не може да бъде използвано като оправдание за зло или несправедливост. Напротив, то ни прави по-свободни да разпознаем собствените си грешки, както и грешките и несправедливостта на околния свят. От нас зависи да поправим каквото може да се поправи.

++ Нека прощаваме – дори седемдесет пъти по седем. Ако раната е твърде голяма можем да се опитваме малко по малко. Преди да се прояви желание за прошка то може да бъде засенчено за дълго време от претърпяното.

++ Можем да покажем, че Църквата е общност на милостта, като останем отворени, без дискриминация към тези около нас, като бъдем гостоприемни, като се въздържаме от съденето на други, като защитаваме онеправданите, като създадем всеобхватно и щедро сърце...


Трето Предложение

Приближете се към кризисна ситуация сами или с други

Когато отстраниш от себе си ярема, престанеш да сочиш с пръст и да говориш злобно, предложиш хляба си на гладния и нахраниш живеещия в нищета, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината и твоят мрак ще бъде като пладне.
(Исая 58:10)

Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. (1 Йоан 3:17)

Иконата на милостта ни показва Христо, Който ни гледа Любов и разказва историята на добрия самарянин (Лука 10): Мъж е изоставен полу-жив край пътя; свещеник и левит го задминават, но чужденец, от Самария, се приближава към ранения, погрижва се за него и го завежда в странноприемница.

Милостта отваря сърцата ни към трудностите на другите, към скритите неволи, към бедността, както и към всички други форми на страдание: детето, което има тежко изживяване, семейство в нужда, бездомник, млад човек, който не вижда смисъл в своя живот, възрастен мъж или жена, които са сами, както и към тези които нямат достъп до образование, изкуство и култура.

В бедните е Христос, който се надява на нашето съчувствие и Който казва: “Аз бях гладен и вие ми дадохте храна” (Мат. 25:35). “ От съчувствие Христос поема страданията на всеки човек. В неговата доброта Той споделя нашите страдания до края на света”. (Максим изповедник, седми век)

Когато сме ранени от премеждия Христос се грижи за нас. Неговия изпълнен с любов поглед може да се разкрие чрез някой, който се доближи до нас, понякога нежеланите от обществото, като чужденеца в притчата за Добрия Самарянин.

++ Нека се доближим, сами или с някого другиго, към проблемна ситуация, по нашия път. Милостта не е сантиментална, но взискателна – тя няма граници. Законите определят ясните ограничения на нашите задължения, докато милостта никога не казва “Достатъчно е, изпълних своя дълг”.


Четвърто Предложение

Разкривайки милостта в нейните социални измерения

“Аз съм Господ, Който проявява милост, съди право и раздава справедливост по земята. ” (Йеремия 9:23)

Господ ти е казал какво е добро и какво очаква Той от тебе: да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог. (Михей 6:8)

В божието сърце всички хора изграждат едно семейство, а така милостта се разкрива в още по-големи измерения.

За да може солидарност в световен план да се превърне в реалност е незаменимо да се заздравят международните институции, които полагат законите демократично, за да може да се подсигури по-голяма справедливост и да се запази мирът.

Дълговете на бедните държави често са предизвикани от много по-мощни нации и корпорации, които експлоатират ресурсите им. Дори и да ни се струва невъзможно ние да променим това можем да помним, че като опростим дължимото можем да възстановим правдата. В контекст различен от днешния Библията ни напомня: “Ако твой брат обеднее и ръката му трепери от немощ, помогни му – бил той и пришълец или заселник, за да може да живее при тебе” (Левит 25:35).

В целия свят мъже, жени и деца са принудени да напускат родината си. Тяхното тежко положение поражда в тях мотивация, която е по-силна от каквито и да било прегради. Богатите държави трябва да осъзнаят, че те носят част от отговорността за раните на историята, които са допринасяли за масови преселения, а по-конкретно в Африка и Близкия Изток.

++ Необходимо е да се осъзнае, че дори напливът от бежанци и имигранти да създава проблеми той може да бъде и позитивна възможност. Тези които чукат на вратата на държави, по-богати от тях самите, вдъхновяват тези държави да бъдат съпричастни и да живеят в солидарност с тях. Нима тези хора няма да възстановят тяхната виталност ? Борейки се с предизвикателствата, предизвикани от вълната от имигранти, държавите в Европейската общност може да възстановят динамиката си, която се е уталожила.

++ Трябва да преминем отвъд страха от непознатия. Такъв страх е разбираем – тези които приветстват имигранти са понякога ставата изцяло изтощени. Страхът няма да намалее ако просто се затворим зад високи стени, но ще бъде унищожен ако тръгнем към тези, които още не познаваме. Вместо да виждаме заплаха за нашия стандарт на живот или култура в непознатия не е ли по-важно да се приветстваме като членове на едно и също семейство.


Пето Предложение

Милост за цялото творение

Шест дена върши работите си, а в седмия почивай, за да се отморят волът ти и оселът ти и за да си починат синът на робинята ти и чужденецът.
(Изход 23:12)
Шест години сей земята си и събирай плодовете ѝ, а на седмата да я оставиш да си почине. (Изход 23:10-11)

С езика на времето си Библията ни приканва да разширим съпричастността си към околната среда, да уважаваме живите същества, да не обработваме земята безпощадно. Един християнин от Месопотамия е казал “Състрадателно сърце не може да търпи и най-малкото зло или тъга в творението”. (Исак Сирин, VIIми век)

Най-потърпевшите от екологичните катастрофи са най-често най-бедните. Ефектите на промените в климата вече карат много хора да напускат местата на които живеят.

Земята принадлежи на Бог, а хората я получават като дар. На нас е поверена огромна отговорност: да се грижим за планетата и да не прахосваме нейните дадености. Земята не е безкрайна. Хората също трябва да познаят своите граници и да се ограничават.

Земята е нашия общ дом и днес тя страда. Няма място за безразличие в лицето на екологичните катастрофи, изчезването на цели видове, заплахите за биоразнообразието или масивното изсичане на гори в някои части на света.

++ Как можем да изразим нашата съпричастност с цялото творение? Чрез взимането на решения, които засягат всекидневния ни живот, чрез взимането предвид нашите действия като консуматори и граждани, чрез взимането на съзнателно решение за воденето на по-прост живот. Опростявайки нашия начин на живот може да бъде източник на радост. Има хора които постят за климата всеки първи ден от месеца. Взимайки такива решения за да се разкрие божията милост към всичко, което е част от този общ дом е не вариант, а задължително, ако искаме да живеем в него с радост.

Последно актуализирано: 24ти юни 2016