Преди тридесет години брат Роже пристигнал в Калкута заедно с братя и млади хора от различни континенти, живеел в беден район и участвал в дейността на майка Тереза с изоставените деца и умиращите. Той донесъл оттам Писмото към Божия народ, публикувано по време на младежката среща в катедралата Нотр Дам в Париж. По-късно той написал няколко послания и три книги с Майка Тереза.Това посещение през 1976 постави началото на едно постоянно приятелство между нашата общност и християните от Индия. Посещения на различни места в цялата страната, две междуконтинентални срещи в Мадрас и постоянно пристигащата младеж на Индия в Тезе представлявали различните страни на тази дружба. И така Калкута продължава да ни напомня едновременно за човешкото нещастие и за лицата на онези хора, даващи живота си за най-бедните и по този начин да станат фарове на светлината.И така аз си помислих, че е важно да се върнем в Калкута и да подготвим там една среща. Това събра заедно 6000 млади хора, повечето от Азия, от 5 до 9 октомври 2006. Тази среща беше опит да се даде ново измерение на “поклонничеството на доверието” – искахме да вървим заедно с младежи от Азия на техния континент, да ги изслушаме и да поддържаме техните надежди. Писмото от Калкута беше написано след тази среща, за да стане достояние на Европейската среща в Загреб.
Както продължаваме “поклонничеството на доверието по земята”, което събира млади хора от много страни, ние осъзнаваме все по-дълбоко факта, че цялото човечество образува едно семейство и че Бог обитава във всяко човешко същество без изключение.
В Индия, както и в други части на Азия, ние открихме, че тихото, естествено внимание, отдадено към Божието присъствие в цялото творение, включва в себе си уважение към ближния човек и онова, което е свято за него или нея. Днес, в модерното общество е доста важно да бъде съживена отново това внимателно отношение към Бога и уважението към човешките същества.
За Бога всяко човешко същество е свещено. Христос отвори неговите ръце на кръста, за да събере цялото човечество в Господ. Той ни изпраща, за да предадем Божията любов по различните краища на земята, и ние сме длъжни да предадем тази любов преди всичко чрез диалог на живота. Господ никога не ни предлага да се борим с помощта н власста с онези, които не Го познават.
Толкова много млади хора по света са готови да направят видимо единството на човешкото семейство. Те се стремят да отговорят на въпроса – как можем да се противопоставим на различните форми на насилие и дискриминация; как можем да прескочим стените на насилието и равнодушието? Тези стени съществуват между хората и континентите, но освен това те са съвсем близко до всеки един от нас, и дори може да се намерят в дълбините на човешкото сърце. В такъв случай от нас зависи да направим избор – да изберем ли да обичаме, да изберем ли надеждата.
Проблемите на нашето общество са толкова големи, че може да поощрят песимизъм. Избирайки любовта, ние откриваме едно свободно ространство за създаване на бъдеще за нас и онези, които са ни поверени.
Бог ни призовава да бъдем творци в Неговото дело, с минималните ни средства, а дори и когато обстоятелствата са неблагоприятни. Ако отидем при другите, понякога с празни ръце, за да го изслушаме, да се опитаме да разбереш ... най- безперспективната ситуация може да се промени.
Господ ни очаква сред онези, които са по-бедни от колкото сме ние. “Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” [I]
И на север, и на юг големите различия поддържат страха пред бъдещето. Някои смели хора посвещават усилията си за промяната на структурите на неравноправието.
Ние всички трябва да се запитаме някои въпроси относно начина ни на живот. Трябва да опростим живота си. И тогава ще ни стане по-леко да отидем при другите с отворени сърца.
В наши дни има множество начини за разделяне на наличността с другите. Находчивите и честни начини на търговия, или микрокредити, доказват, че икономическия растеж и солидарността с най-бедните може да вървят ръка за ръка. Някои хора са готови с част от техните приходи да допринесат за установяването на върховното правосъдие.
За да придобие обществото ни по-хуманен вид е важно да споделим времето си. Всеки може да се опита да изслуша и подкрепи също така дори друг човек: изоставено дете, младеж без работа или надежда, лишените от нещо, по-възрастните хора.
Избираш да обичаш, избираш надеждата. Колкото и да вървим по този път, с удивление откриваме, че преди да сме направили каквото и да било, Бог вече е избрал всеки един от нас: “не бой се, защото Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой. Защото Аз съм Господ, Бог твой; понеже си скъп в очите Ми, многоценен, и Аз те възлюбих.” [II]
В молитвата ние принасяме себе си и поверените ни пред благия Божий поглед. Господ ни приема такива, каквито сме, с добрините ни, а също и с вътрешните ни противоречия и дори с недостатъците ни.
Евангелието ни дава надежда, че нашата слабост може да се превърне в порта, през която Светия Дух влиза в живот ни.
Преди тридесет години, Брат Роже написа в Калкута: “Молитвата е източник на любов за теб. В пълна саможертвеност поверявай себе си, своите тяло и дух. Всеки ден задълбочено чети няколко стиха от Писанията, за да се срещнеш лице в лице с Другия, Възкръсналия Господ. Нека в тишината, да се зароди в теб живото слово на Христа, след което незабавно го приложи на практика.”
Напускайки Калкута, той добавя:
“Сега напускаме след като открихме в сърцето на голямото страдание, удивителната енергия на един народ, и срещнахме свидетели на едно различно бъдеще за всички. Народът Божий може да даде своя принос за това бъдеще: разпръснат по целия свят, той може да изпълни притчата за съпричастността в човешкия род. И тази притча ще има достатъчно сила да се разпространи, за да разлюлялее дори и най-стабилните структури и създавайки общение в човешкия род.” [III]
Този апел на брат Роже днес е станал по-актуален от всякога. Разпръснати по света, християните могат да поддържат надеждата за всички, като насърчават живота си с тази удивителна вест: след Възкресението на Христос нашето човечество не е вече разделено.
Как можем да бъдем свидетели на Бога на любовта на земята, ако разделенията между християните се поддържат? Нека се устремим към видимото единство! Когато се обърнем към Христа заедно, когато се молим заедно, тогава Светия Дух е в нас и ни обединява. Смирено, в молитвата, ние непрестанно се учим да бъдем част един от друг.
Ще имаме ли смелостта във всички наши действия да имаме предвид и другите? Колкото повече се приближаваме до Бог и до Неговото Евангелие, толкова повече се приближаваме един към друг.
Една обмяна на дарове се случва при взаимното гостоприемство. Всички тези дарове са нужни днес, за да бъде чут гласът на Евангелието. Тези, които напълно се доверяват на Христа са призовани да предадат тяхното единство на всички. И хвалата на Бога може да се прояви навсякъде.
И така се изпълнява прекрасната евангелска притча: малкото синапово зърно израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. [IV] Вкоренени в Христа откриваме възможността да бъдем открити към всички, дори към онези, които не могат да вярват в него или са безразлични. Христос стана слуга на всички, Той никого не унижава.
Днес повече от всякога ние сме способни да живеем в общение извън границите на народите. Бог ни дава Своето дихание, Своя Дух. И ние Го молим: “да насочи нозете ни в пътя на мира.” [V]
1 В началото на своето служение папа Бенедикт XVI написа: “Всички хора принадлежат към едно и също семейство.” (Послание за Световния ден на мира, 2006)
В Калкута християните са малцинство сред другите големи исторически религии. В Индия напрежението между религиите води понякога до жестоко насилие. И все пак взаимното уважение представлява основата на връзките между вярващите. Празниците на всяка традиция се почитат от другите и дори могат да станат поводи за общение.
2 Млад мъж от Ливан, баща на семейство, ни написа докато бомбардировките в Близкия изток се усилваха и от двете страни: “Мирът в сърцето е възможен! Когато те унижават, се изкушаваш да унижиш и ти в замяна. Въпреки страданието и ненавистта, които нарастват все повече, въпреки желанието за мъст, което се надига в моментите на слабост, аз вярвам в този мир. Да, този мит тук и сега! ”
3 Някои братя от Тезе вече живеят тридесет години в Бангладеш сред почти мюсюлманско население. Те споделят ежедневието си с най-бедните и най-изоставените. Един от братята написа: “Ние осъзнаваме все повече и повече, че онези, които са отхвърлени от обществото поради тяхната слабост и тяхната безполезност са Божието присъствие. Ако ги посрещаме, те постепенно ни извеждат извън света на голямото съревнование и ни
водят към света на съпричастността на сърцата. Сред голямото разнообразие на религии и култури, нашето присъствие в Бангладеш желае да бъде знак това, че служението на уязвимите братя и сестри открива пътя на мира и единството.”
Начинанието на Майка Тереза в Калкута продължава да се поддържа и блести от нейните сестри. Грижата и любовта към най-бедните са очевиден знак на Божията любов. Толкова много хора по света вървят по същия път
на солидарността; къде бихме били ние на тази земя без тях?
4 Неравенството рано или късно води до насилие. 20% от населението в света, живеещо в най-развитите страни, употребява 80% от природните ресурси на земята. Отговорното управление на източниците на енергия и запасите на питейната вода стават все по-належащи въпроси.
5 По случай погребението на Брат Роже, настоятелят на Гранд Шартьоз Марселин Тиув написал: “Драматичните обстоятелства около смъртта на Брат Роже са просто външна обвивка, която спомага за достоянието на уязвимостта, която той виждал като път, предначертан от Бог, за да дойде и Бъде с нас. ” (виж 2 Кор.12:10)
6 Един християнин от ІV век добре показал как молитвата и служението взаимно се допълват. Според него участието в Евхаристията ни подбужда към солидарност с бедните: “Ти желаеш почетеш тялото на Спасителя? Същия, който казал Това е моето тяло, също е казал: Видяхте, че бях гладен и не ми дадохте да ям. Това, което не направихте на един от най-малките, вие не направихте на Мен! И така, отдай чест на Христа като поделиш собствеността си с бедните.” (Св. Иоан Златоуст, Беседа 50 на Матей)
7 Вече християните от първото поколение, това малцинство в целия свят, имали това убеждение: Христос срути стената на разделението между народите, като даде живота си на кръста. (виж Еф. 2:14-16)
8 Един християнин, живеещ в Палестина през VІ век написал: “Представете си, че светът е кръг, в който Господ е център, и че радиусите са различните пътищата на човешкия живот. Когато онези, които желаят да се приближат до Бога, вървят към центъра, като по този начин се риближават един до друг едновременно колкото и до Господ. Колкото повече се приближават до Бога, толкова повече се приближават един до друг. Колкото повече се приближават един до друг, толкова повече се приближават до Господ.” (Авва Доротей от Газа, Поучения VІ)
9 “Връзката на Църквата с другите религии е продиктувана от двойно уважение: уважение към човека в неговото търсене на отговори на дълбоки въпроси отнсно живота, и уважение към действието на Светия Дух в човека. (...) Всяка истинска молитва подтикната от Светия Дух, Който тайно присъства във всяко човешко сърце.” (Иоан-Павел ІІ Redemptoris missio, )
Като християни ние не можем да скрием факта, че сърцевината на нашата вяра е Иисус Христос, Който по неповторим начин ни свързва с Господ (виж 1 Тим. 2:5). За нас това не далеч не означава, че диалогът е невъзможен, а напротив тази безусловност ни въвлича в него, както неповторимостта на Иисус се намира в неговото смирение. Ето защо никога нямаме право в Неговото име да гледаме другите отвисоко, но можем само да ги приемем и да се оставим да ни приемат и те.
10 Един от онези, които ни подкрепят в тази насока е Дитрих Бонхьофер. В трудните периоди на 20ти век той даде живота си като мъченик. Няколко месеца преди неговата смърт, той написа в затвора тези думи, които пеем в Тезе:
Боже, нека мислите ми се насочат към Теб.
С Теб е светлина, Ти не ме забравяш.
С Теб е помощта, Теб е търпението.
Аз не разбирам твоите пътища,
Но Ти знаеш път за мен.