“Господ има намерение за вас за бъднина в мир, а не за лошо; Господ иска да ви даде бъднина и надежда” [1] Днес много хора бленуват за едно мирно бъдеще, за човечество, освободено от оковите на насилието.
Докато някои се страхуват за бъдещето и се чувстват в застой, съществуват млади хора по целия свят, които творят и са решителни.
Тези млади хора не се оставят да бъдат уловени в спиралата на отчаянието. Те знаят, че Господ не ни е създал да бъдем безразлични. Според тях животът не зависи от съдбата. Те са знаят, че това което би могло да парализира човешкото съзнание е скептицизмът и
обезсърчението.
И така те искат, с цялата си душа, да подготвят едно бъдеще, изпълнено с мир, а не с беди и нещастие. Те не осъзнават, че са изпълнили живота си със светлина около тях.
Някои са носители на мир и доверие в кризисни и конфликтни ситуации. Те продължават делото си дори, когато на раменете им тежат изпитания и неуспехи. [2]
Някои вечери в Тезе, под обсипания със звезди небесен свод, през отворените прозорци чуваме младите хора. Постоянно се удивляваме колко са много. Те търсят; те се молят. И тогава си казваме: техните стремежи за мир и доверие са като тези звезди - светли точици, които
светят в нощта.
Живеем във време, когато много хора се питат – какво е вярата? Вярата е простичко упование в Господ, което многократно се е вливало като вълна в хода на нашия живот.
Всеки от нас се случва да има съмнения. Няма за какво да се притесняваме. Нашето най-съкровено желание е да слушаме Христа, Който ни шепне: “Имаш ли колебания? Не се притеснявай; Светия Дух е винаги с
теб.” [3]
Някои, за тяхна изненада, са открили следното: Божията любов може да се изпълни дори в сърце, докоснато от съмнения. [4]
Едно от първите неща, които казва Иисус Христос в Евангелието е следното: “Блажени бедните духом!” [5] Да, блажени онези, които са тръгнали по пътя на простотата; простотата на сърцето и живота.
Едно чисто сърце се опива да живее в настоящето, за да посрещне всеки ден като Божий ден.
Дали духът на простотата блести във ведрата радост и в бодростта?
Едно чисто сърце не твърди, че да разбера всичко за вярата от самосебе си. То си казва: “Другите разбират по-добре какво ме безпокои. Те ми помагат да продължа по моя път.” [6]
Опростяването на нашия живот ни дава възможност да споделим с някого най-малката радост, за да облекчим страданието там, където има болести, бедност, глад... [7]
Личната ни молитва е също проста. Мислим ли, че за да се молим са нужни много думи? [8] Не. Няколко думи, дори несвързани, са достатъчни да доверим всичко на Господ, както нашите страхове, така и нашите надежди.
Чрез отдаването ни на Светия Дух ще открием пътя, който води от безспокойство към доверие. [9] Така ние му казваме:
“Светий Душе,
дай ни възможност да се
уповаваме на Теб всякога.
Много често забравяме, че обитаваш в нас,
че се молиш в нас, че ни обичаш.
Твоето присъствие в нас е доверие
и постоянно опрощаване.”
Да, Светият Дух запалва малка светлинка в нас. Каквато и вяра да имаме, Той събужда желание за Господ в нашите сърца. А обикновеното желание е вече молитва.
Молитвата не ни отдалечава от живота. Дори обратното, няма по-отговорно от това да се молиш. Колкото нашата молитва е по-проста и смирена, толкова повече сме водени към любовта, която трябва да изразим, чрез
живота си.
Къде можем да открием простотата, необходима, за да живеем според Евангелието? Някои думи на Христос ни дават отговор. Веднъж Той казал на учениците Си: “Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене,
защото на такива е царството небесно.” [10]
Кой може да обясни онова, което прави децата да общуват чрез тяхната вяра? [11]
И така ние искаме да кажем на Бог: “Господи, ти ни обичаш: направи ни смирени хора; дай ни простота в молитвата, в човешките взаимоотношения, в приемането на другите”
Иисус Христос дойде на земята не да порицава, а обратното – да отвори пътеките на общението на човешките същества.
Вече две хиляди години Христос присъства чрез Светия Дух [12], и Неговото таинствено присъствие е осезаемо в видимото общение [13], което събира заедно мъже, жени и млади хора, призовани да вървят напред заедно, без да се разделят един от друг. [14]
И все пак през вековете християните са преживяли много катаклизми: възниквали са разколи между онези, които са изповядвали вярата в същия Бог на любовта.
Преустановаването на общението е належащо днес; то не може постоянно да бъде отлагано за по-късно, до безкрай. [15] Ще направим ли всичко нужно, за да се събудят християните за духа на общението? [16]
Съществуват християни, които без да чакат вече се намират в общение с други християни в местата, където живеят доста скромно и просто. [17]
В течение на техния живот, те желаят да направят Христа настоящ за много други хора. Те знаят, че Църквата не съществува за себе си, а за света; те полагат закваската на мира.
“Общение” е една от най-прекрасните думи на Църквата. Тя не може да съдържа няма жестокост, а само прозрачност, прочуствена нежност, състрадание... и дверите на светостта ще се отворят.
Евангелието ни дава възможност да открием тази невероятна истина: Бог не създава нито страх, нито претиснения. Всичко, което прави Господ е да ни обича.
Чрез присъствието на Светия Дух, Господ идва да преобрази нашите сърца.
В простата молитва можем да видим, че никога не сме сами: Светия Дух поддържа в нас общението с Господ, не за кратък момент, а за направо във вечния живот.