В Кочабамба, Боливия, от 10 до 14 октомври 2007 г. се проведе латиноамериканската младежка среща, която беше подготвена от няколко енории и семейства в града и близките райони. Тя събра 7000 участника, дошли от различни области на Боливия, от всички страни на Латинска Америка и от няколко страни на Европа. Това Писмо от Кочабамба за 2008 година е публикувано по време на Европейската младежка среща в Женева в края на декември 2007 година.

Примирението - това е огън

Заедно с младите хора от всичките страни на Латинска Америка, които се събраха в Боливия, ние си зададохме въпроса: какви пътища на надеждата можем да открием днес?

Боливийският народ, сред когото има социални и етнически различия,забравяйки конфликтите, се опитва да се насочи към справедливостта и мира.

На много места по света днешните проблеми и напрежения са породени от все още кървящите рани на Историята. Къде и как би могло да се намери изцеление, ако чувството за безпомощност печели почва пред неправдата?

Младите хора, които се събраха в Кочабамба, успяха да покажат, че различието, вместо да ражда разделения и съперничество, носи в себе си очакваното взаимно обогатяване и радост. [1]

В Боливия ние открихме смели вярващи, изразяващи чрез живота си евангелския призив да се борим, но с мир в сърцето.

Към източниците на примирението

Ние придобиваме сили за борба за мир в сърцето от личното общение с Живия Бог. Без духовен живот ние не бихми могли да бъдем решителни до края. В Господ ние намираме радост и надежда за живот, изживяни в пълнота.

Нима Бог не направи първата стъпка към нас? Чрез идването на Иисус Христос Господ показа, че е готов да встъпи в общение с всеки човек. Оставяйки се на Онзи, Който превъзхожда всяко разбиране, Господ става най-близък за нас.

Със Своята любов, Бог поиска да влезе в нашия живот. Той стана човек. Нещо повече, давайки живота си на кръста, Иисус Христос избра последното място. [2] Поемайки върху Себе си онова, което ни отделя от Бога, Той пое както нас самите, така и цялото човечество. [3] В замяна, Той предаде собствения си живот на нас. [4] И цялото Творение вече започна да се преобразява от това. [5]

Това общение с Бога се осъществява чрез молитвата – чрез Своя Дух Свети Господ идва, за да обитава в нас. Чрез Неговото слово и чрез таинствата, Христос отдава Себе си на нас. В замяна ние можем да Му поверим всичко. [6]

Нима по този начин Христос не донесе огъня на земята – огънят, който вече гори в нас?

Да разширим нашето приятелство, за да го разпространим

Ние не можем да задържим пламъка на примирението. Той осветява пътя, който поемаме, за да бъдем миротворци наблизо и надалеч. [7]

Когато осъзнаем какво Господ прави за нас, нашите взаимоотношения се преобразуват. И ние ще сме щастливи да достигнем едно истинско общение с другите, обмяна на живот, в който даваме и получаваме.

Евангелието ни приканва да направим първата крачка към другите, без да сме сигурни предварително дали те ще ни отговорят.

При някои обстоятелства, особено при разбити отношения, примирението изглежда недостижимо. Тогава трябва да знаем, че желанието за примирение е вече началото. Христос взима върху Себе си, сякаш, най-безнадеждното, а ние можем да Му доверим всичко, което се нуждае от изцеление. Това ни подготвя да се възползваме от възможностите, които ни се предлагат и да направим стъпка, колкото и малка да е тя, за да успокоим напрежението.

Примирението може коренно да преобрази нашето общество. Духът на Възкръсналия Христос обновява лицето на земята. Нека силата на Възкресението да ни тласка напред! Нека не се обезкуражаваме от сложните проблеми. Нека не забравяме, че можем да започнем от най-малкото. [8]

Общението на Църквата ни дава опора - тя е място за сприятеляване на всички. [9] “За нас Църквата е като майка, която слуша своите деца. Тя посреща, тя утешава.” [10] Това са думи на млада латиноамериканка, които ни накараха да се запитаме – можем ли да станем отражение на Божието състрадание?

В конфликтни ситуации дали ще можем да слушаме другите? При отговор “Да”, тогава толкова много разделения ще бъдатпо-малко болезнени. [11] Нека се опитаме да се поставим на мястото на другите.

Ще можем ли да намерим начини за честното разпределяне на благата? Нека се опитаме да насочим живота си към по-голяма простота, солидарност с бедността и по-голямо внимание към Творението.

Ще бъдем ли по-близо до онези, които са по-бедни от нас? Когато делиш с тях, се получава един жизнен обмен – те ни призовават да бъдем щедри, а ние се отделяме от нашето “аз”. Нещо повече, тяхната бедност ни помага да разберем колко сме уязвими. Чрез това обвързване ние допринасяме за уважението на достойнството на всяко човешко същество.

Бихме ли простили? Има ли начин да прекъснем веригата на нарастващото унижение? [12] Не става въпрос да забравим болезненото минало, нито да затворим очите си за несправедливостта, която продължава и в наши дни. Евангелието ни призовава да загърбим (да забравим) болезнените спомени чрез опрощение, и дори да се издигнем над чувството за очакване на нещо в замяна от другите. Така ние придобиваме свободата на Божии чада.

Да, ние искаме да се борим за всичко това, като имаме мир в сърцата; искаме да бъдем ревностни търсачи на общението, способни да разширават приятелството си и да го разпространим.